Независимо от вида на получаваната пенсия – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствена пенсия и т.н. работещите пенсионери подлежат на осигуряване. Ще разгледаме видовете дейност, които могат да упражняват и вида на осигуровките които дължат.
1. Пенсионер, работещ на трудов договор.
Пенсионер, работещ на трудов договор подлежи на задължително обществено и здравно осигуряване. Според КСО осигуряването е задължително за всички осигурителни случаи: за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Месечният осигурителен доход за работещите по трудов договор или по договор за управление и контрол (ДУК) пенсионери не може да превишава максималния месечен размер на осигурителния доход, установен със Закона за бюджета за държавно обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и не може да е по-нисък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (т.нар.осигурителен праг).
Доходът върху, който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените или неначислените.
Размерът на дължимите осигуровки по трудов договор или ДУК не се влияе от това дали назначавате пенсионер или лице в работоспособна възраст.
2. Пенсионер, работещ по трудов договор по чл.114 от КТ.
Съгласно чл.4, ал.2 от КСО, работниците и служителите наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Това се отнася и за пенсионерите работещи по трудов договор по чл.114 от КТ.
Минималният осигурителен доход (осигурителен праг) за работниците и служителите, които работят по трудов договор за работа през определени дни от месеца, съгласно приложение 1 към чл.8, ал.1, т.1 от ЗБДОО се определя пропорционално на пълния брой на работните дни през месеца.
Ако договорът за работа през определени дни в месеца се явява за пенсионера допълнителен или втори трудов договор, осигуряването и по него както и по основния трудов договор е за всички осигурителни социални рискове, на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
3. Пенсионер, работещ по граждански договор.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО пенсионерите работещи по граждански договор, се осигуряват по свое желание за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е. за пенсия.
Ако пенсионер желае да се осигурява за пенсия при работата си по граждански договор, той трябва да заяви своето желание пред работодателя.
Лице което получава пенсия и работи по граждански договор не дължи здравноосигурителни вноски при едновременно изпълнение на следните предпоставки:
-полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, да е по-малко от една минимална работна заплата и
-да не е осигурено здравно на друго основание по чл.40, ал.1 или 2 от ЗЗО, напр. като самоосигуряващо се лице, като работещ по трудов договор, по договор за управление и контрол и други.
Ако пенсионер полага труд по граждански договор и получава възнаграждение за месеца по-голямо или равно на една минимална работна заплата за страната след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, здравноосигурителни вноски се дължат, независимо, че лицето е осигурено като пенсионер за сметка на бюджета.
4. Пенсионер - самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО самоосигуряващи се лица на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Това са: лица упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лица упражняващи трудова дейност като ЕТ, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества (дружества по ЗЗД).
Пенсионер самоосигуряващо се лице задължително внася здравноосигурителни вноски съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за смоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката към годишната данъчна декларация.
Лицата които получават пенсия и същевременно упражняват дейност като самоосигуряващи се за да се откажат от осигуряване за ДОО трябва да подадат декларация за започване или възобновяване на осигуряването, в която да посочат нежеланието си да се осигуряват.
Изборът на лице пенсионер да внася вноски като самоосигуряващо се лице или по граждански договор е мотивиран от идеята за увеличаване размера на пенсията чрез осъвременяването и с натрупания след пенсиониране осигурителен стаж и доход.